Как да познаем депресията?

    Този термин е добил широка популярност в нашето съвремие. Много често се използва и в разговорният език с изрази като „това обстоятелство или този човек/ситуация ме депресира”; „сега съм депресиран и не мога да реша/преценя, не ми се занимава с това или онова” и т.н. Но доколко познаваме депресията? Можем ли да различим дали ние или наши близки преживяваме депресия? От какво се предизвиква? Знаем ли как да подходим при преодоляването на това състояние? Доколко опасна може да бъде и как се лекува? И ако гореспоменатите изрази по-често съответстват на временни неразположения, то когато става въпрос за болестното състояние, наречено депресия, ситуацията е значително по-сложна.
    Депресията  е заболяване – колкото психично, толкова и телесно – което не лекувано навреме може да порази в дълбочина човешкия живот и да доведе до тежки последици. Има различни видове и различни форми на депресия, което прави разпознаването й трудно и обикновено болните минават през кабинетите на най-различни специалисти и когато ситуацията е вече усложнена стигат до психотерапевта или психиатъра.
    Това емоционално състояние все по-често съпътства живота на съвременния човек. Според статистиката в световен мащаб нараства броят на страдащите от депресия. Всеки може да я „срещне” в един или друг момент от живота, макар да има хора, които са по-предразположени към депресивни състояния. Това не означава, че човек е слаб или безхарактерен. Тя поразява емоциите, волята, мисленето, паметта, поведението, съзнанието.  Преминаването през житейски кризи – развод, загуба на работа, загуба на близък човек, рязка промяна в ритъма на живот в резултат на заболяване или пенсиониране често са съпътствани от депресия.
    Въобще всеки по-сериозен преход, който налага коренна промяна в битието, дълготрайното подлагане на силен стрес, могат да доведат до изтощение и загуба на увереност, че ще успеем да подредим живота си при променените обстоятелства.  Когато тревожността, страха и несигурността се настанят продължително в живота ни, много често са последвани от депресия.
    Освен житейски ситуации, депресията има своя произход и в биологични и генетични фактори, в житейски опит и темперамент. Ниската самооценка, неизградени умения за справяне с предизвикателствата на живота, ирационални представи за себе си и света,  болезнени спомени и непреживяни травматични опитности са сред факторите водещи до депресия.
   Най-общо можем да я опишем като разстройство на психичната енергия, на което съответстват биохимични промени в центрове от мозъка, отговарящи за преживяването на удоволствие и удовлетворение. Човек се чувства подтиснат, тъжен, плачлив, нищо не го радва, няма сили дори за рутинни и ежедневни дейност /особено при по-тежки форми/, овладян е от негативни мисли и мрачни настроения, не рядко и мисли за самоубийство.
    Апетитът към живота изчезва и на негово място се настанява отчаянието, самосъжалението, страха, вината, гнева. Животът изглежда безнадежден и безперспективен, всичко губи смисъл или очакванията са за едно обречено на мъки и страдания бъдеще, в което всичко се разпада, всички те изоставят или умират. Постепенно силите отпадат, мисленето се забавя, влошава се съня / или безсъние, или постоянно сънливо състояние/ болните все по-често забравят или се объркват в елементарни за тях ситуации, движенията са забавени и апатични /в някои форми нервни и хаотични/.
    Страдащите изживяват себе си като нищожни и незначителни, склонни са дори да обезценят и миналите си успехи и постижения. В това мъчително състояние без значимо минало и буквално без бъдеще, не е странно, че все по-често се пораждат мисли за напускане на този болезнен свят /понякога за да накажат тези, които са ги наранили, пренебрегнали или изоставили – било буквално, било преносно/. В някои от разновидностите на тежките форми на депресия дори болните си внушават, че трябва да „спасят” близките си от страданието на света и са способни да посегнат на живота на децата си или по-беззащитните и зависещи от тях в помраченото си съзнание. Една от теориите, обясняваща депресията я описва като обърнат навътре /към себе си/ гняв, но в зависимост от темперамента и личностния опит, тя може да бъде преживяна и като обвинения, критика към другите, агресивно поведение към средата.
    Ако преживяването не се преодолее в рамките на две седмици, симптомите все повече се засилват и усложняват. Недиагностицирано и нелекувано, депресивното състояние може да продължи месеци и години. Изтощението до което води обезсилва психиката ни и ни прави по-уязвими при следващи предизвикателства. Рискът от нови депресивни епизоди се увеличава и проблемът може да стане хроничен. болните все повече губят увереност и самочувствие, негативната окраска на света добива все по-тъмни щрихи. С времето заболяването се обостря и вече не е необходимо да има външни причини за отключването му – симптомите завладяват психиката, без болният да може да си обясни защо се чувства така. В по-леките си форми състоянието се повлиява добре от психотерапия.
    С психологическа подкрепа страдащите могат безопасно да преминат през мъчителните емоции, да осъзнаят и приемат изживяванията си, без да губят връзката с реалността и живота си. Дори само уместното съчувствие може да е стабилна подкрепа. Насочена по подходящ начин негативната мощ на психиката ни може да бъде използвана в градивна посока. Добър комплексен подход – и върху тялото, и върху психиката – е хомеопатията и терапията с цветята на д-р Бах. При по-тежките форми се налага медикаментозно лечение назначено от психиатър, което е добре да бъде съчетавано или последвано от психологична помощ.
    Сред не малко хора все още битува мнението, че е срамно да потърсиш помощта на психолог, а камо ли психиатър, когато не се чувстваш емоционално добре. А и сме по-склонни да търсим причините навън – в обществото /социалният климат/, в другите /съпруга/та, майка ми, шефа/, във влошеното си здравословно състояние /”как да имам настроение като съм толкова болен” или „докато не се оправя не мога да се радвам на нищо”/, в старостта /”на тия години на какво толкова да се радвам”/ или в живота /”животът е тежък”/. Макар някои заболявания да предизвикват и да са съпътствани от депресивни симптоми, макар да е разбираемо да сме психологически притеснени и тревожни, когато сме болни, под стрес или когато промените ни застигат неподготвени, психичното състояние не бива да бъде пренебрегвано.
   Здравата психика по-лесно се справя и преживява критични ситуации от всякакъв характер. Емоциите ни притежават мощна сила, която може да ни разболее, а може и да ни излекува. Не са малко хората, които благодарение на психичната си сила са преодолели тежки диагнози или са преоткрили нови хоризонти, възродени след травматични изживявания. Нека не забравяме старата максима: „Здрав дух – здраво тяло” и да подхождаме с повече грижа и към собственото си душевно състояние, и към това на близките си.

Прочетете още: Симптоми и преодоляване на депресията при възрастни хора

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.